Министерството на правосъдието е държавна институция на Република България, чиято основна задача е да осигури двупосочна комуникация между изпълнителната и съдебната власт. Основната функция е разработването, разглеждането, представянето за одобрение на закони и подзаконови актове, необходими за стабилното функциониране на съдебната система.

Първото българско министерство на правосъдието е създадено едновременно с приемането на Търновската конституция от 1879 година. Първоначално взетите решения бяха насочени към ликвидиране на съдебната система, функционирала по време на завземането на страната от турските завоеватели.

Днес Министерството на правосъдието на България е един от основните държавни органи на държавата, от чиято работа зависи стабилното функциониране на системата за законност и ред.

Президентът на България е ръководител на страната, както и командващ въоръжените сили, изпълнява функциите на представител на държавата на международната арена, контролира въпросите за наблюдение на дейността на парламента и правителството и назначава кандидати за държавни длъжности.

Допълнителни задачи, поверени на президента, са предоставяне и възстановяване на българско гражданство, помилване, отмяна на вземания, право на отложено вето, назначаване и освобождаване на ръководители на дипломатически мисии.

Държавният глава се назначава на длъжност въз основа на резултатите от общите избори, в които правото на участие имат всички граждани на страната, включително живеещите извън България. Мандатът на президента е 5 години с възможност за преизбиране за втори мандат.

Българският министерски съвет е колегиален държавен орган, който е водещото звено в изпълнителната власт. Правителството включва премиера, неговите заместници и ресорните министри.

Като върховен изпълнителен орган, българското правителство взема решения, насочени към управление на дейността на държавата чрез наблюдение на изпълнението на законите и широк кръг от регулации. Друга важна функция е разработването на проектобюджета и проследяването на разпределението на средствата в министерствата и подчинените им ведомства.

Министерството на външните работи, държавен орган, който е част от Министерския съвет на България, се занимава с въпроси, свързани с гражданите на страната, живеещи в чужбина.

Народното събрание е централният законодателен орган в България, чиято отговорност е да разглежда и приема разпоредби, необходими за функционирането на държавата. Членовете на Народното събрание се избират чрез национален вот, в който участват всички пълнолетни граждани на страната. Парламентът се състои от 240 депутати, които се преизбират на всеки 4 години.

На 12 юли 1991 г. българският парламент приема проекта на Конституция, който се състои от 10 глави и 169 членове. Основният закон на страната гласи, че България е демократична република с парламентарно-президентска форма на управление. Всички закони и наредби, приети от правителството на България, са задължителни в цялата страна.

Министерството на външните работи ръководи, координира и контролира изпълнението на държавната политика на Република България в отношенията й с други държави, като осигурява поддържането и развитието на външнополитически диалог, политика на сигурност, двустранно, регионално и многостранно сътрудничество. Осъществява обща координация в областта на външната политика и международните дейности на Република България.

Министерството на външните работи на България взаимодейства с най-висшите органи на държавната власт при упражняване на техните правомощия в областта на външната политика и международните дейности, координира и участва в подготовката и провеждането на посещения на държавни и правителствени делегации на най-високо ниво в Република България и в чужбина.

Поддържа и развива дипломатически и консулски отношения на Република България с други държави, както и връзки с чуждестранни представителства на международни организации, акредитирани в Република България, контролира изпълнението на международно-правните задължения на Република България.

Защитава правата и интересите на българската държава и българските граждани и юридически лица в чужбина в рамките на международно-правните норми и установената практика, предприема дипломатически действия за защита на българското културно-историческо наследство и паметници в чужбина.